Умствената изостаналост – Retardatio mentalis (olygophrenia) представлява изоставане в умственото развитие на детето в първите години от живота. То е резултат на трайни увреждания на нервната система през време на вътреутробния живот, родови травми, прекарани възпалителни заболявания на ЦНС (менингити и енцефалити), метаболитни и хромозомни зоболявания.
Симптоми на умствена изостаналост
Умствената изостаналост (ретардация) се изразява в недоразвитие на висшата нервна дейност, съпроводено със забавяне на говорната функция, беден речников запас, трудно усвояване на навици и практически умения на четене и писане. Диагнозата на умствената изостаналост се основава на анамнезата за фамилна обремененост, патологично протичане на бременността и раждането, недоносеност, родови травми. Обективното изследване изисква отчитане адекватността на реакциите към елементарни дразнители, израза на лицето. Насочващи симптоми за умствена изостаналост са обилната саливация (слюноотделяне), нетипично за съотвтната възраст, неправилно разположени зъби с многобройни кариеси. Изследват се сухожилните рефлекси, мускулният тонус, възможността за обръщане от корем на гръб и обратно, времето на сядане и прохождане и вида на походката.
Степени на умствена изостаналост
Най-лека умствена изостаналост (retardatio mentalis levissima) – такива деца не правят впечатление на малоумни, учат се добре за сметка на предмети, за които се иска механична памет.
Лека умствена изостаналост (retardatio mentalis levis) – отговаря на старото понятие дебилност. Децата дебили говорят добре, имат добра механична памет, но недостатъчна логична мисъл.
Умерена умствена изостаналост (retardatio mentalis moderata) – това са деца с лека имбецилност, с беден речников запас, обучението им в училище е трудно.
Тежка умствена изостаналост (retardatio mentalis gravis) – касае се за тежка имбецилност с по-изразени признаци.
Дълбока умствена изостаналост (retardatio mentalis profunda) – тук вече има тежка идиотия с липса на говорна реч, липса на елементарни хигиенни и други навици.
При определяне степените на умствената изостаналост за децата до 3 – годишна възраст понякога се използват таблиците под формата на дроб: за числител се взема възрастта в месеци, отговаряща за интелекта, а в знаменател – календарната възраст на детето. Например 24-месечно дете има интелект на 12 месечно, т.е. 12/24 = 1/2 . За по-голяма възраст могат да се използват психометричните тестове. Често тежките случаи на умствената изостаналост се придружават от ДЦП – детски церебрални парализи и симптоматична епилепсия.
Лечението на умствената изостаналост
Терапията се провежда с психостимулиращи средства е продължение на месеци и години. При съпътствуващи спастични парализи и симптоматична епилепсия се провежда съответното лечение. Прогнозата зависи от тежестта на увреждането. При леките форми тя е задоволитена, при тежките – лоша. Такива деца са в тежест на родителите и поради тази причина често те се въздържат от второ раждане. Затова родителите е важно да знаят, че раждане на следващо дете обикновено не крие повишен риск от развитие на умствена изостаналост. Профилактиката на това състояние включва избягване боледуването на майката и интоксикации по време на бременността (тютюнопушене, алкохол, медикаменти), осигуряване на нормално раждане, предпазване от заболявания на ЦНС.