Facebook
РЦПППО - Кърджали
Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование

Причини за появата на хиперактивност

Съществуват много мнения за причините за възникване на хиперактивността. Много изследователи отбелязват, че броят на такива деца нараства с всяка изминала година. Съвременната наука откроява няколко причини:

  • генетични (наследствена предразположеност);
  • биологични (органични увреждания в главния мозък по време на бременността, родови травми);
  • социалнопсихологически (семеен микроклимат, алкохолизъм при родителите, лоши условия за живот, неправилно възпитание).

Как да определите дали детето ви е хиперактивно?


Прочитайки началото на статията, не бързайте да поставяте диагноза на детето си. Хиперактивността е медицинска диагноза, която най-точно може да бъде поставена от лекар въз основа на специална диагностика и заключение от специалисти. Ние като родители можем да забележим особености в поведението на детето ни, определени симптоми и да се обърнем към лекар – невропатолог, психолог, за консултация, а след това заедно с тях да помогнем на детето си.

 

Ако диагнозата "хиперактивност" е поставена достатъчно рано и родителите изпълняват указанията на специалистите в училищна възраст, симптомите отшумяват. За съжаление обаче много родители твърде късно търсят специализирана помощ, когато детето вече ходи на училище и са започнали проблемите му с ученето. Рязко се влошава общото състояние и поведение на детето, губи се интерес към учебния процес, не се усвоява нужният материал, проявява се неадекватно поведение.

 

За да определите има ли вашето дете особеностите на децата с хиперактивност, можете да се запознаете със системата от критерии, по които тя се определя: Невнимание – налице е нарушение на устойчивото внимание (не може дълго време да се съсредоточи в интересно занимание). Обикновено детето чува, когато се обръщат към него, но не реагира. Захваща се с ентусиазъм с определена задача, но не я завършва. Има трудности в организацията на игра, учене, други занимания. Избягва по-сложни задачи и такива, които изискват умствено усилие. Често губи вещите си и забравя.

 

Свръхактивност – върти се, не може да се задържи на едно място, проявява безпокойство (барабани с пръсти, постоянно се движи, дори когато е в седнало положение). Малко спи, намира се в непрекъснато движение, много говори.

 

Импулсивност – отговаря, преди да са го попитали, не е способно да изчаква реда си, често се намесва в чужд разговор, прекъсва събеседника си. Често променя настроението си, иска всичко да стане на момента, не се подчинява на правилата при игра. Има различно равнище на изпълнение на задачи (при едни е спокойно, при други не).

 

Ако в доучилищна възраст детето проявява посочените признаци, трябва да се направи консултация със специалист.

 

За начало е добре да се консултирате с педагог, психолог, а след това и с невропатолог. Важно е да не се обърка хиперактивността с друго заболяване или с темперамента на холерика.